Тази пиеса на известния американски драматург Кен Лудвиг в голяма степен напомня сюжета на един от незабравимите холивудски филми „Някои го предпочитат горещо" с Джак Лемън и Мерилин Монро.

Двама гладуващи английски артисти, опитващи се да играят подпури от Шекспир в сърцето на дивия запад, решават да се представят за любимите племенници на богата американка, която на смъртния си одър ги издирва. После племенниците се оказват момичета и актьорите слагат перуки, рокли и грим. За свое нещастие се влюбват в истинската наследница и нейната красива приятелка. В действието се включва и Шекспир и неговата прелестна, изпълнена с преобличания „Дванайсета нощ". След хиляди перипетии, любовта и театърът побеждават.

Може ли този, не особено изчерпателен разказ да ви създаде една представа за неподражаема театрална радост и хохот, които крие в себе си?

Елате и ще разберете сами!!!

Преди доста години, много преди да се появят смартфоните, купих на малката си дъщеря за нова година електронна игра. Казваше се „Супер Марио". Дъщеря ми много я хареса и непрекъснато си играеше с нея, но аз бях направо обсебен. По цели нощи не отлепях очи от екрана. Малкият супергерой  все по- умело преодоляваше препятствията по пътя си към своята принцеса. И там, непрекъснато се появяваше надписът „game over". На всички нива. След време стигнах края на играта. Надеждата ми, че там все пак ще има нещо друго, различно, беше напразна. Пишеше само „game over".

Отдавна знам, че колкото и пропасти да прескочиш и кули да изкачиш в живота си, накрая те очаква този надпис. И трябва просто да отвориш врата и тихо да слезеш от сената. В края на краищата смъртта е само „отсъствие на присъствие..."

Някой от древните беше казал: „Memento mori". Защо трябва да си говорим в театъра за смъртта. Ами просто е - за да живеем по-добре.

„Краят на играта" от Самюъл Бекет е един от шедьоврите на театралната класика. С амбициозната задача по реализацията на Бургаска сцена се е заел младият режисьор Дамян Тенев, който изпълнява и главната роля. Актьорският състав допълват Стоян Памуков, Златко Ангелов и Антоанета Кръстникова. Сценографията и костюмите са дело на Радостина Тодорова.

Приятно гледане!

„ЕДИН БЕЗУМЕН УИКЕНД"

Комедия от Алън Ейкбърн /Англия/

„Един безумен уикенд" е  история за любов, изневяра и хаоса в ежедневието на интимния ни живот. Битието ни върти в панаирджийската си въртележка и загубваме чувството си реалност. Някои живеят с повече фантазии в душата си  и това се заплаща с много болка.

 ...Младият англичанин Норман в желанието си да промени  еднообразието в живота си , изневерява  на  жена си с нейната сестра. По-точно двамата се влюбват един в друг. И един уикенд в края на лятото трябва да разреши безумния конфликт  между двете сестри . Но в любовната война се намесват и други чувства - тези на  жената на брата  и тези на младия ветеринар Том - годеник на по-малката сестра. Хармонията във фамилията е нарушена, защото вероятно е била фалшива хармония. Един  уикенд  в семейната  къща, недалеч от Лондон, се оказва ... безумен. Ето какво  трябва да разрешат и открият за себе си героите на пиесата:  как да бъдем щастливи, възможно ли е бракът да е онази житейска територия, в която да се  чувстваме  щастливи. Всъщност какво значи това да си щастлив? Любовта илюзия ли е ? Да  чувстваш другия в себе си, след като  години наред сте заедно и ежедневието ви върти във въртележката на повтаряемостта ? Къде и в какво е истината за човек?

Има понятие немски хумор. И то не звучи особено изискано. Теди Москов някъде беше казал, че немците имали най-сериозното чувство за хумор на света, защото били измислили първата светолна шега и втората световна шега.

Когато кажеш „английско чувство за хумор" се сещаш за Оскар Уайлд, за бляскаво остроумие и деликатен хихот.

От друга страна американците по всякакъв начин и много често се шегуват със своя президент. Англичаните много рядко го правят. Може би от уважение към кралицата.

Е, пиесата, която ви предлагаме е съчетание на убийствена политическа сатира, поднесена с изтънчен английски хумор. Тя е основа на един от най-успешните тв сериали за последното десетилетие. Като добавим към това бляскавия актьорски състав: Кръстю Лафазанов, Георги Стайков, Мариан Бачев, Тони Минасян, Розалия Абгарян, Николай Стоименов, Иван Григоров, Анелия Мангърова, се получава зрелище, което не бихте искали да пропуснете!

Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни.

Един разказ за многоцветните мечти на младостта и привидно сивото ежедневие на настоящето. Мечтите са непокътнати, но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията. носейки се по течението, човек трябва да поеме предизвикателството да управлява щастието си, да поеме по пътя, който му се предлага и да рискува.

 Хора „на ръба на нервна криза” се заплитат в комични и драматични срещи и неразбории. Изненадите падат като от небето и нищо не е такова, каквото изглежда. Никой няма право да съди никого. Няма личност без грехове. Героите са изтъкани от невероятни слабости, но пък обединени от едно огромно желание самотата да не бъде част  от живота им.

Спектакълът е изпълнен с много зрелищност, комедийни  ситуации, ще предизвика много, много смях, за да преминем през това  чистилище – смеха, за да стигнем до изтрезняването, че хората, каквито и да са, все пак са хора и трябва да им простим.

„Лес"? - Директният превод на български би трябвало да бъде „гора". Само че би бил неверен и непълен. Няма да изразява по никакъв начин обема, корполентността на понятието. По-близо до смисъла му би звучал изразът от българските народни приказки „вдън горите тилилейски". Само че „лес" е всеобхватно. Летейки със самолет над Сибир, човек губи реална представа за време и пространство. По-малко от един човек живее на повече от сто квадратни километра! Мрак! Сигурно това е най-адекватния превод на български. Но пак би бил неверен, защото присъства и много светлина в това мрачно царство, която се носи от главните герои на пиесата - аркашките Щастливцев и Нещастливцев. Непреходната светлина на творчеството, която превръща тази двойка в едни от най-пленителните образи на театралната сцена. В борбата със „силата на мрака" победа удържа моралът и човешкото достойнство, простичкият, но тъй необходим днес хуманизъм.
Пиесите на класика на руската драматургия А.Н.Островски „руският Шекспир", никога не са слизали от театралните сцени. Особено актуално звучат те днес, в епохата на новото, дивашко „първоначално натрупване на капитала".
Поставена класически, по законите на Станиславски, съдържаща в себе си всички жанрове (от водевила до трагедията) и изиграна от блестящ актьорски състав (Димитрина Тенева, Руслан Мъйнов, Георги Стайков, Асен Лозанов, Анелия Луцинова...), пиесата се превръща в изискано тетрално зрелище, което е по силите на малко театри в страната.
Така че, гледайте „Лес" от А. Н. Островски на сцената на Драматичен театър „Адриана Будевска".
Приятно гледане!

Още веднъж:

„Похвално слово за комедията!"

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.

Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!

Елате и се убедете сами.

Приятно гледане!

Наскоро на български излезе книга със същото заглавие от един от доайените на японската литература Кавабата Ясунари.
Пиесата на известния американски драматург „М Бътерфлай" (награда Тони), разказва за написването на тази малка и необикновена книжка. И не само.
Историята среща известния писател, носител на Нобелова награда за литература, със собственичката на един доста странен публичен дом (Къщата на спящите красавици), чиито посетители са единствено мъже на преклонна възраст, а момичетата са дълбоко заспали и предлагат на клиентите си само топлината на младите си тела под завивките и възможността за няколко часа спокоен сън, без страх от смъртта.
Животът е пълен с романтични истории. Тази е една от най-красивите, които съм чел. История за последната голяма любов. Седемдесет годишни Ромео и Жулиета. Безплътна японска история, в която най-голямата проява на близост е миловидното докосване на ръцете. И толкова тиха, че се чува как дъждовните капки се стичат по стъклото.
Великолепният актьорски дует Мария Сапунджиева - Тодор Близнаков („Моли Суини") изпълнява ролите в този спектакъл.
Приятно гледане!

Още Волтер беше казал   „ Лъжата е порок само когато причинява болка. Когато прави добро, тя е голяма добродетел. Така, че приятели, не се страхувайте да бъдете още по- добри. Лъжете ме непрестанно, с всички сили, и аз ви обещавам да направя същото за вас когато му дойде времето!''

          Живеем във време, когато терминът ‚постигане' се превърна в дума на годината.

    Какво е истината? Каква е тя?

Пиесата на френския драматург Флориан Зелер „Лъжата" се превърна в световен  театрален хит без да дава отговор на тези въпроси.

     В центъра на действието са две семейни двойки, който непрекъснато си изневеряват. Те са от средната класа и по свой начин се борят с проблемите на средната възраст, не оставяйки възможност на зрителя да симпатизира на когото и да било от тях.

 Пиесата се развива като танц, забавлява дори когато поставя сериозни въпроси. Прилича на старомоден фарс в добрите френски традиции и същевременно е изключително актуално.

Изиграна от блестящи актьорски състав, който включва : Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова се превръща в зрелище, което със сигурност не бихте искали да пропуснете.

Здравей, приятелю чудесен!

И ти здравей! И ти здравей!

Започваме със малка песен

И ако искаш с нас запей

Какво за песента е нужно?

Да се запее първо ДРУЖНО

И второ - в песента любима

На двама, после и на трима

Със теб сме вече четирима,

Със теб - петима, с теб - шестима.

Здравей, приятелю чудесен!

И ти здравей! И ти здравей!

Започваме със малка песен

И ако искаш с нас запей!

Песничката за вас ще изпеят актьорите:

РОЗАЛИЯ АБГАРЯН - ВОДЕЩА

НИКОЛА ПАРАШКЕВОВ - ЗАЕКА СТОЯНЧО

ТОНИ МИНАСЯН - ВЪЛКА БАЙ КОСТА

СТЕФАН ИВАНОВ - ХУЛИ

АСЕН ЛОЗАНОВ - ГАНЧО

НЕВЕНА ЦАНЕВА - ХУЛИГАНЧО

ИВА ТРИФОНОВА - ЛИЛИ КЪСАТА ПОЛИЧКА

ВАЛЕРИ ЕЛИЧОВ - ДЯДО БОРКО

Под повечето от големите чехови пиеси пише комедия. И най-често хората излизат от тях със сълзи в очите.

Едноактните театрални пиеси „Мечка" и „Предложение" наистина са комедии. Те са по-близо до класическия водевил, отколкото до класическата драма от началото на ХХ-ти век. Не случайно Станиславски никога не ги е поставял.

В тях няма да откриете велики прозрения за живота на човешкия дух. Те по-скоро са онова, което са пиесите на Паганини - виртуозни партитури за актьорска игра.

И точно поради това в този прект е ангажирано виртуозно актьорско трио - Асен Блатечки, Калин Врачански и Койна Русева. Целта му е единствено и само забавлението от бляскавите актьорски интерпретации на гениалните чехови персонажи.

Грехота е да го пропуснете!