Какво ни предлага това бижу на съвременната френска комедиография?

Действащи лица: една затворничка в петдневен отпуск, един водещ на хитово ТV предаване и един келнер с утежнена биография.

Място на действието: бюфета на гарата.

Време на действието: нощта между два влака за Париж.

Консумативен реквизит: коняк, шампанско и ... много шампанско.

Преобладаващи чувства: Любов Френска.

Скачането с парашут е прекрасно, казва авторът на тази мъдра пиеса, защото е като живота: ... върнат те в нищото и започваш с бясна скорост да падаш право надолу, там, където те чака смъртта, но идва един момент, в който трябва да дръпнеш въженцето, да забавиш падането и да се огледаш наоколо, докато все още можеш.

Как да се държи човек в оставащото му не много време, защото падането, макар и по-бавно, все пак продължава, е темата на този прекрасен текст. Дали да позволим на малкото оставащо време да се изрони между пръстите ни като пясък, или да се насладим на факта, че все още можем да летим?...

С прекрасните ми колеги Тони Кръстникова, Димитрина Тенева, Стон Памуков и по-младите Невена Цанева, Иван Григоров и Тихомир Благоев смело скочихме в това театрално приключение. Елате да ни видите как размахваме ръце, да се посмеете и да поплачете с нас, и дай-Боже вашите аплодисменти да направят силен вятър и ни дадат възможност още дълго да се реем тук, в Бургас, където водата целува земята.

Съмнения и болка

Има дни , в които някак не се чувстваме добре, нали? Объркани, несигурни -чудим се откъде, с какво да се захванем, но нещо все не върви. Натиска ни някаква тъга, дори може и да си поплачем... Изгубили самочувствие, имаме чувството, че за нищо не ставаме, че сме пропилели живота си. Най-близкият човек до теб сякаш е чужд, е, не съвсем , но ей така - сякаш не е този, който ни караше преди години да полудяваме, че закъснява за срещата... Какво е това, което се случва с нас и ни изпълва с болка и съмнение за смисъла на утрешния ден? Нещо в хармонията вътре в нас се е разклатило, нещо се е объркало, нещо се е разместило. Защо? Какво? Забравили сме какво? Или сме получили шамар от живота в ежедневието преди известно време и след това са се натрупали още неприятности, огорчения, нереализирани стремления, но вече сме забравили за това. А най-близкият човек до теб просто го няма, просто ти е обърнал гръб и изобщо е пропуснал дори да те прегърне, да те целуне... Отдавна, отдавна, потънал в нервните водовъртежи на своето си, не чува и не вижда... А ти знаеш ли какво става с него? Попита ли го защо е мрачен? Не. И тогава, самотата те залива като нечиста пяна и само дъждът в прозореца блъска... А светлото бъдеще, в което всички се вричахме се оказва илюзия. На Системата пък изобщо не и дреме за никого.
Ето за това разказва американският писател Артър Милър в пиесата си „Последният янки".

Николай Ламбрев-Михайловски

Това е пиеса за мъжете, които се опитват да разберат жените и никога не успяват. В началото на пиесата Майлс Гладстон (Асен Блатечки) сякаш има всичко - жена-трофей, успешен бизнес, щастливо омъжена дъщеря. След двадесет годишен брак той е напуснал жена си Кейт (Койна Русева), за да се ожени за младо момиче на половината от неговата възраст. И изведнъж животът му се преобръща. След шест месеца новата му жена го напуска, бизнес партньорът му Джери (Стефан Иванов) го прецаква, бракът на дъщеря му Сюзан (Никол Карабинова) е на път да се разпадне, а най-лошото от всичко е, че бившата му жена, която винаги е била до него и при която той мисли да се върне, е променила живота си на 180 градуса и излиза с младеж, който е на половината от нейната възраст. Тя не само изглежда по-добре от всякога, но и иска да купи модерния му апартамент, за да заживее в него с младия си приятел Дърк (Никола Парашкевов). Майлс преживява истински шок, когато разбира, че тя вече не се интересува от него. Дали финалът за него ще е щастлив? Не и в тази пиеса, особено ако си мъж. Накрая Майлс, партньорът му, който го е прецакал, и младият любовник се събират отново в шикозния, но лишен от женско присъствие, апартамент и продължават с опитите си да разберат жените.

Пиесата "Милионерът" от Йордан Йовков е една от най-ярките класически комедии. нейното съвременно звучене и днес разкрива и се оголват много теми от нашия бит, стремеж за вечна власт и богатство. Слухът за огромно наследство на доктора-ерген му отваря вратата към сбъдване на мечтата му да се ожени за любимата си. но родителите на неговата възлюбена също си имат мечта и тя е: да омъжат дъщеря си богато, а ветеринарният доктор не влиза в плановете им...