Съмнения и болка

Има дни , в които някак не се чувстваме добре, нали? Объркани, несигурни -чудим се откъде, с какво да се захванем, но нещо все не върви. Натиска ни някаква тъга, дори може и да си поплачем... Изгубили самочувствие, имаме чувството, че за нищо не ставаме, че сме пропилели живота си. Най-близкият човек до теб сякаш е чужд, е, не съвсем , но ей така - сякаш не е този, който ни караше преди години да полудяваме, че закъснява за срещата... Какво е това, което се случва с нас и ни изпълва с болка и съмнение за смисъла на утрешния ден? Нещо в хармонията вътре в нас се е разклатило, нещо се е объркало, нещо се е разместило. Защо? Какво? Забравили сме какво? Или сме получили шамар от живота в ежедневието преди известно време и след това са се натрупали още неприятности, огорчения, нереализирани стремления, но вече сме забравили за това. А най-близкият човек до теб просто го няма, просто ти е обърнал гръб и изобщо е пропуснал дори да те прегърне, да те целуне... Отдавна, отдавна, потънал в нервните водовъртежи на своето си, не чува и не вижда... А ти знаеш ли какво става с него? Попита ли го защо е мрачен? Не. И тогава, самотата те залива като нечиста пяна и само дъждът в прозореца блъска... А светлото бъдеще, в което всички се вричахме се оказва илюзия. На Системата пък изобщо не и дреме за никого.
Ето за това разказва американският писател Артър Милър в пиесата си „Последният янки".

Николай Ламбрев-Михайловски

Имал съм късмета и удоволствието във вече не толкова кратката си театрална кариера да работя с много, много добри актьори. Много и много добри! Това пленително съавторство освобождава до голяма степен режисьора от суетата и желанието да прави сценични фойерверки и го концентрира да се самоизразява главно и почти единствено чрез артиста, нещо което лично аз смятам от години за алфата и омегата на нашата професия.

Има обаче и щастливи случаи, в които съдбата среща двама големи актьора (Елизабет Тейлър и Ричад Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Ален Делон и Роми Шнайдер) и тяхното сценично партньорство открива нови, неподозирани висоти на таланта им, правейки някакво ново същество от друг вид.

Дългогодишното партньорство на Асен Блатечки и Койна Русева е нещо от този вид. И когато ми се отдаде възможност да правя спектакъл, с който да отбележим техните 50 годишнини, реших да събера всички сцени от световната драматургия, в които героите преминават светкавично от неистова омраза в безумна любов (Шекспир, Пушкин, Чехов) и на основата на блестящо изиграната от тях пиеса на Жозиан Баласко „Вик за любов", да създадем един спектакъл апотеоз на актьорската професия. Да им дам възможност да се забавляват, возейки се на „Ролс Ройса" на висшето актьорско майсторство.

                                           Борислав Чакринов

Скачането с парашут е прекрасно, казва авторът на тази мъдра пиеса, защото е като живота: ... върнат те в нищото и започваш с бясна скорост да падаш право надолу, там, където те чака смъртта, но идва един момент, в който трябва да дръпнеш въженцето, да забавиш падането и да се огледаш наоколо, докато все още можеш.

Как да се държи човек в оставащото му не много време, защото падането, макар и по-бавно, все пак продължава, е темата на този прекрасен текст. Дали да позволим на малкото оставащо време да се изрони между пръстите ни като пясък, или да се насладим на факта, че все още можем да летим?...

С прекрасните ми колеги Тони Кръстникова, Димитрина Тенева, Стон Памуков и по-младите Невена Цанева, Иван Григоров и Тихомир Благоев смело скочихме в това театрално приключение. Елате да ни видите как размахваме ръце, да се посмеете и да поплачете с нас, и дай-Боже вашите аплодисменти да направят силен вятър и ни дадат възможност още дълго да се реем тук, в Бургас, където водата целува земята.

Къща, затрупана с контрабандни цигари, съмнителни пакети, труп и двама бежанци, полицай... Всичко това в ръцете на три лоши момчета.

Рей Куни, майсторът на съвременната комедия, влиза в съюз със сина си Майкъл, за да създаде една от своите най-изобретателни и неустоими комедии. „Лоши момчета" е пиеса, която е писана „на четири ръце" специално за юбилея на Куни старши. Тук ще усетим не само потта по челото на актьорите, чиито персонажи се замесват в големи приключения, но и на самите автори, вложили цялото си въображение и любов към този текст. Има по много от всичко и за всеки...

Елате да се забавляваме заедно!!!