„Лес"? - Директният превод на български би трябвало да бъде „гора". Само че би бил неверен и непълен. Няма да изразява по никакъв начин обема, корполентността на понятието. По-близо до смисъла му би звучал изразът от българските народни приказки „вдън горите тилилейски". Само че „лес" е всеобхватно. Летейки със самолет над Сибир, човек губи реална представа за време и пространство. По-малко от един човек живее на повече от сто квадратни километра! Мрак! Сигурно това е най-адекватния превод на български. Но пак би бил неверен, защото присъства и много светлина в това мрачно царство, която се носи от главните герои на пиесата - аркашките Щастливцев и Нещастливцев. Непреходната светлина на творчеството, която превръща тази двойка в едни от най-пленителните образи на театралната сцена. В борбата със „силата на мрака" победа удържа моралът и човешкото достойнство, простичкият, но тъй необходим днес хуманизъм.
Пиесите на класика на руската драматургия А.Н.Островски „руският Шекспир", никога не са слизали от театралните сцени. Особено актуално звучат те днес, в епохата на новото, дивашко „първоначално натрупване на капитала".
Поставена класически, по законите на Станиславски, съдържаща в себе си всички жанрове (от водевила до трагедията) и изиграна от блестящ актьорски състав (Димитрина Тенева, Руслан Мъйнов, Георги Стайков, Асен Лозанов, Анелия Луцинова...), пиесата се превръща в изискано тетрално зрелище, което е по силите на малко театри в страната.
Така че, гледайте „Лес" от А. Н. Островски на сцената на Драматичен театър „Адриана Будевска".
Приятно гледане!

Едно приключение в което се впускат самотни, обичащи, емоционални и артистични хора.

Те може да са смешни, тъжни, объркани, но никога неискрени. Ситуациите, в които попадат, а и те самите създават, са нелепи, абсурдни и крайни. В тези хора можеш да познаеш приятеля си, непознатия от улицата, дори и самия себе си. 

                                                                                                                                                          Валентин Танев  

Още Волтер беше казал   „ Лъжата е порок само когато причинява болка. Когато прави добро, тя е голяма добродетел. Така, че приятели, не се страхувайте да бъдете още по- добри. Лъжете ме непрестанно, с всички сили, и аз ви обещавам да направя същото за вас когато му дойде времето!''

          Живеем във време, когато терминът ‚постигане' се превърна в дума на годината.

    Какво е истината? Каква е тя?

Пиесата на френския драматург Флориан Зелер „Лъжата" се превърна в световен  театрален хит без да дава отговор на тези въпроси.

     В центъра на действието са две семейни двойки, който непрекъснато си изневеряват. Те са от средната класа и по свой начин се борят с проблемите на средната възраст, не оставяйки възможност на зрителя да симпатизира на когото и да било от тях.

 Пиесата се развива като танц, забавлява дори когато поставя сериозни въпроси. Прилича на старомоден фарс в добрите френски традиции и същевременно е изключително актуално.

Изиграна от блестящи актьорски състав, който включва : Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова се превръща в зрелище, което със сигурност не бихте искали да пропуснете.

„Един безумен уикенд" е  история за любов, изневяра и хаоса в ежедневието на интимния ни живот. Битието ни върти в панаирджийската си въртележка и загубваме чувството си реалност. Някои живеят с повече фантазии в душата си  и това се заплаща с много болка.

 ...Младият англичанин Норман в желанието си да промени  еднообразието в живота си , изневерява  на  жена си с нейната сестра. По-точно двамата се влюбват един в друг. И един уикенд в края на лятото трябва да разреши безумния конфликт  между двете сестри . Но в любовната война се намесват и други чувства - тези на  жената на брата  и тези на младия ветеринар Том - годеник на по-малката сестра. Хармонията във фамилията е нарушена, защото вероятно е била фалшива хармония. Един  уикенд  в семейната  къща, недалеч от Лондон, се оказва ... безумен. Ето какво  трябва да разрешат и открият за себе си героите на пиесата:  как да бъдем щастливи, възможно ли е бракът да е онази житейска територия, в която да се  чувстваме  щастливи. Всъщност какво значи това да си щастлив? Любовта илюзия ли е ? Да  чувстваш другия в себе си, след като  години наред сте заедно и ежедневието ви върти във въртележката на повтаряемостта ? Къде и в какво е истината за човек?

Ако животът на всеки човек в последна сметка е крушение, защо тогава плаваме в бурното житейско море?! Кое ни крепи? Какво ни обезсърчава? Защо макар и корабокрушенци винаги се надяваме на попътни ветрове? Какъв е смисълът от нашата неравна борба със стихията на битието? Пиесата „Призраци" на „бащата на съвременната драма" Хенрик Ибсен повдига всички тези въпроси, но не иска да им даде еднозначен отговор, защото същинската цел на тази семейна история е да открие скритата причина. Само истинската човешка близост и топлота могат да оправдаят трудностите и изпитанията, само състраданието може да разбере и прости, само любовта може да открие пътя за спасение и назове смисъла на живота. Защото без тях светът е сумрачно пространство, обител на призраците на гузната съвест, скритите угризения, тъмните страсти и тихата безнадеждност...

Доц. Петър Пламенов

"Пиесата „Мрак" от Антон Страшимиров, макар и странно, се поставя за първи път в България. Разбира се, Драматичен театър „Адриана Будевска" я поставя не само поради това. Пиесата е изключително действена и вълнуваща. Като че ли е ескиз за по-сетнешния шедьовър на автора - „Вампир".
         Действието се развива в малко делиорманско село в началото на миналия век, където цар отново е далеко, а Бог - високо. Ама, много високо! Героите - една галерия от образи. Народ. Български народ. Инфантилен и гладен. Непораснали деца. Точно толкова наивни и жестоки като децата. Щеше да е ужасно смешно, ако не беше страшно. Мрак!
         Страшимиров е написал под заглавието на пиесата си - комедия? Може би защото и той, като един друг велик автор, е вярвал, че смеейки се, човек се прощава с миналото си. Да се опитаме да се посмеем заедно. Над себе си!"

Тази пиеса на известния американски драматург Кен Лудвиг в голяма степен напомня сюжета на един от незабравимите холивудски филми „Някои го предпочитат горещо" с Джак Лемън и Мерилин Монро.

Двама гладуващи английски артисти, опитващи се да играят подпури от Шекспир в сърцето на дивия запад, решават да се представят за любимите племенници на богата американка, която на смъртния си одър ги издирва. После племенниците се оказват момичета и актьорите слагат перуки, рокли и грим. За свое нещастие се влюбват в истинската наследница и нейната красива приятелка. В действието се включва и Шекспир и неговата прелестна, изпълнена с преобличания „Дванайсета нощ". След хиляди перипетии, любовта и театърът побеждават.

Може ли този, не особено изчерпателен разказ да ви създаде една представа за неподражаема театрална радост и хохот, които крие в себе си?

Елате и ще разберете сами!!!

Още веднъж:

„Похвално слово за комедията!"

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.

Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!

Елате и се убедете сами.

Приятно гледане!

Всичко е въпрос на химия. Едва ли има някой, който не е чувал за феромоните   и притегателната им любовна сила, но героите в горещата комедия на Жозиан Баласко се оказват изцяло подвластни на непреодолимото им въздействие.

Силно типизираните и контрастни персонажи са неустоимо привлекателни. Те са заклещени в ограниченото пространство на един парижки апартамент, който се превръща в бойно поле на безкрайни любовни разминавания и недоразумения. Склонни към буйни излияния, те са като деца: плачат, смеят се, крещят, преструват се и лъжат с привидна лекота.

Едно нажежено до крайност представление, което горещо ви препоръчваме!

Здравей, приятелю чудесен!

И ти здравей! И ти здравей!

Започваме със малка песен

И ако искаш с нас запей

Какво за песента е нужно?

Да се запее първо ДРУЖНО

И второ - в песента любима

На двама, после и на трима

Със теб сме вече четирима,

Със теб - петима, с теб - шестима.

Здравей, приятелю чудесен!

И ти здравей! И ти здравей!

Започваме със малка песен

И ако искаш с нас запей!

Песничката за вас ще изпеят актьорите:

РОЗАЛИЯ АБГАРЯН - ВОДЕЩА

НИКОЛА ПАРАШКЕВОВ - ЗАЕКА СТОЯНЧО

ТОНИ МИНАСЯН - ВЪЛКА БАЙ КОСТА

СТЕФАН ИВАНОВ - ХУЛИ

АСЕН ЛОЗАНОВ - ГАНЧО

НЕВЕНА ЦАНЕВА - ХУЛИГАНЧО

ИВА ТРИФОНОВА - ЛИЛИ КЪСАТА ПОЛИЧКА

ВАЛЕРИ ЕЛИЧОВ - ДЯДО БОРКО

Всички са гледали холивудската версия на мюзикъла „Магьосникът от Оз".  И всички помнят малкото момиченце, с кошничка в ръка, което подскача по жълтата пътека и пее: „Някъде там под дъгата". Повтарят името й - Джуди Гарланд. Магията се е случила, милионите зрители са влюбени и омагьосани.

Пиесата, която ви представяме е драматичен разказ за последните лъчи на дъгата. За последните концерти на Джуди Гарланд в Лондон, няколко месеца преди смъртта й. Край нея са последният й съпруг Мики Дийнс и любимия й пиантист Антъни.

Една пиеса за цената на успеха и за непостижимостта на човешкото щастие.

Десетина години след написването си пиесата „Да минеш под дъгата" успешно шества по театралните сцени от Уест енд  до Бродуей.

Дойде време да я видят и бургаските зрители в изпълнението на великолепното актьорско трио - Тони Димитрова, Веселин Плачков и Асен Лозанов.

Приятно гледане!

Под повечето от големите чехови пиеси пише комедия. И най-често хората излизат от тях със сълзи в очите.

Едноактните театрални пиеси „Мечка" и „Предложение" наистина са комедии. Те са по-близо до класическия водевил, отколкото до класическата драма от началото на ХХ-ти век. Не случайно Станиславски никога не ги е поставял.

В тях няма да откриете велики прозрения за живота на човешкия дух. Те по-скоро са онова, което са пиесите на Паганини - виртуозни партитури за актьорска игра.

И точно поради това в този прект е ангажирано виртуозно актьорско трио - Асен Блатечки, Калин Врачански и Койна Русева. Целта му е единствено и само забавлението от бляскавите актьорски интерпретации на гениалните чехови персонажи.

Грехота е да го пропуснете!