Скачането с парашут е прекрасно, казва авторът на тази мъдра пиеса, защото е като живота: ... върнат те в нищото и започваш с бясна скорост да падаш право надолу, там, където те чака смъртта, но идва един момент, в който трябва да дръпнеш въженцето, да забавиш падането и да се огледаш наоколо, докато все още можеш.

Как да се държи човек в оставащото му не много време, защото падането, макар и по-бавно, все пак продължава, е темата на този прекрасен текст. Дали да позволим на малкото оставащо време да се изрони между пръстите ни като пясък, или да се насладим на факта, че все още можем да летим?...

С прекрасните ми колеги Тони Кръстникова, Димитрина Тенева, Стон Памуков и по-младите Невена Цанева, Иван Григоров и Тихомир Благоев смело скочихме в това театрално приключение. Елате да ни видите как размахваме ръце, да се посмеете и да поплачете с нас, и дай-Боже вашите аплодисменти да направят силен вятър и ни дадат възможност още дълго да се реем тук, в Бургас, където водата целува земята.

Пиесата "Милионерът" от Йордан Йовков е една от най-ярките класически комедии. нейното съвременно звучене и днес разкрива и се оголват много теми от нашия бит, стремеж за вечна власт и богатство. Слухът за огромно наследство на доктора-ерген му отваря вратата към сбъдване на мечтата му да се ожени за любимата си. но родителите на неговата възлюбена също си имат мечта и тя е: да омъжат дъщеря си богато, а ветеринарният доктор не влиза в плановете им...

Къща, затрупана с контрабандни цигари, съмнителни пакети, труп и двама бежанци, полицай... Всичко това в ръцете на три лоши момчета.

Рей Куни, майсторът на съвременната комедия, влиза в съюз със сина си Майкъл, за да създаде една от своите най-изобретателни и неустоими комедии. „Лоши момчета" е пиеса, която е писана „на четири ръце" специално за юбилея на Куни старши. Тук ще усетим не само потта по челото на актьорите, чиито персонажи се замесват в големи приключения, но и на самите автори, вложили цялото си въображение и любов към този текст. Има по много от всичко и за всеки...

Елате да се забавляваме заедно!!!

Още веднъж:

„Похвално слово за комедията!"

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.

Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!

Елате и се убедете сами.

Приятно гледане!

Това е пиеса за мъжете, които се опитват да разберат жените и никога не успяват. В началото на пиесата Майлс Гладстон (Асен Блатечки) сякаш има всичко - жена-трофей, успешен бизнес, щастливо омъжена дъщеря. След двадесет годишен брак той е напуснал жена си Кейт (Койна Русева), за да се ожени за младо момиче на половината от неговата възраст. И изведнъж животът му се преобръща. След шест месеца новата му жена го напуска, бизнес партньорът му Джери (Стефан Иванов) го прецаква, бракът на дъщеря му Сюзан (Никол Карабинова) е на път да се разпадне, а най-лошото от всичко е, че бившата му жена, която винаги е била до него и при която той мисли да се върне, е променила живота си на 180 градуса и излиза с младеж, който е на половината от нейната възраст. Тя не само изглежда по-добре от всякога, но и иска да купи модерния му апартамент, за да заживее в него с младия си приятел Дърк (Никола Парашкевов). Майлс преживява истински шок, когато разбира, че тя вече не се интересува от него. Дали финалът за него ще е щастлив? Не и в тази пиеса, особено ако си мъж. Накрая Майлс, партньорът му, който го е прецакал, и младият любовник се събират отново в шикозния, но лишен от женско присъствие, апартамент и продължават с опитите си да разберат жените.

Какво ни предлага това бижу на съвременната френска комедиография?

Действащи лица: една затворничка в петдневен отпуск, един водещ на хитово ТV предаване и един келнер с утежнена биография.

Място на действието: бюфета на гарата.

Време на действието: нощта между два влака за Париж.

Консумативен реквизит: коняк, шампанско и ... много шампанско.

Преобладаващи чувства: Любов Френска.

Още Волтер беше казал   „ Лъжата е порок само когато причинява болка. Когато прави добро, тя е голяма добродетел. Така, че приятели, не се страхувайте да бъдете още по- добри. Лъжете ме непрестанно, с всички сили, и аз ви обещавам да направя същото за вас когато му дойде времето!''

          Живеем във време, когато терминът ‚постигане' се превърна в дума на годината.

    Какво е истината? Каква е тя?

Пиесата на френския драматург Флориан Зелер „Лъжата" се превърна в световен  театрален хит без да дава отговор на тези въпроси.

     В центъра на действието са две семейни двойки, който непрекъснато си изневеряват. Те са от средната класа и по свой начин се борят с проблемите на средната възраст, не оставяйки възможност на зрителя да симпатизира на когото и да било от тях.

 Пиесата се развива като танц, забавлява дори когато поставя сериозни въпроси. Прилича на старомоден фарс в добрите френски традиции и същевременно е изключително актуално.

Изиграна от блестящи актьорски състав, който включва : Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова се превръща в зрелище, което със сигурност не бихте искали да пропуснете.