Още веднъж:

„Похвално слово за комедията!"

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.

Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!

Елате и се убедете сами.

Приятно гледане!

Под повечето от големите чехови пиеси пише комедия. И най-често хората излизат от тях със сълзи в очите.

Едноактните театрални пиеси „Мечка" и „Предложение" наистина са комедии. Те са по-близо до класическия водевил, отколкото до класическата драма от началото на ХХ-ти век. Не случайно Станиславски никога не ги е поставял.

В тях няма да откриете велики прозрения за живота на човешкия дух. Те по-скоро са онова, което са пиесите на Паганини - виртуозни партитури за актьорска игра.

И точно поради това в този прект е ангажирано виртуозно актьорско трио - Асен Блатечки, Калин Врачански и Койна Русева. Целта му е единствено и само забавлението от бляскавите актьорски интерпретации на гениалните чехови персонажи.

Грехота е да го пропуснете!

Наскоро на български излезе книга със същото заглавие от един от доайените на японската литература Кавабата Ясунари.
Пиесата на известния американски драматург „М Бътерфлай" (награда Тони), разказва за написването на тази малка и необикновена книжка. И не само.
Историята среща известния писател, носител на Нобелова награда за литература, със собственичката на един доста странен публичен дом (Къщата на спящите красавици), чиито посетители са единствено мъже на преклонна възраст, а момичетата са дълбоко заспали и предлагат на клиентите си само топлината на младите си тела под завивките и възможността за няколко часа спокоен сън, без страх от смъртта.
Животът е пълен с романтични истории. Тази е една от най-красивите, които съм чел. История за последната голяма любов. Седемдесет годишни Ромео и Жулиета. Безплътна японска история, в която най-голямата проява на близост е миловидното докосване на ръцете. И толкова тиха, че се чува как дъждовните капки се стичат по стъклото.
Великолепният актьорски дует Мария Сапунджиева - Тодор Близнаков („Моли Суини") изпълнява ролите в този спектакъл.
Приятно гледане!