Мнозина казват, че изкуството се ражда от страданието на човешката душа. Вагнер казва, че изкуството ражда страданието на човешката душа.

Дом, високо в планината, в който бивши оперни величия са се събрали да споделят самотата на последните си години. Животът, изпълнен с титанична любов и дребни предателства, коварство, страст, хаос, злост, триумф и падение, е вече назад. Отпред е само тя, спокойна, величествена и безогледна.

Виртуозен текст, достоен за квартета от „Риголето" на Верди, в който партиите на четиримата герои се преплитат и издигат във висините, понесени на крилете на театралната игра.

Ще намерят ли сили нашите герои да преодолеят страха и да достигнат хармонията, която бележи победата на човешкия дух, просветлен от изкуството и неподвластен на битието?

Има понятие немски хумор. И то не звучи особено изискано. Теди Москов някъде беше казал, че немците имали най-сериозното чувство за хумор на света, защото били измислили първата светолна шега и втората световна шега.

Когато кажеш „английско чувство за хумор" се сещаш за Оскар Уайлд, за бляскаво остроумие и деликатен хихот.

От друга страна американците по всякакъв начин и много често се шегуват със своя президент. Англичаните много рядко го правят. Може би от уважение към кралицата.

Е, пиесата, която ви предлагаме е съчетание на убийствена политическа сатира, поднесена с изтънчен английски хумор. Тя е основа на един от най-успешните тв сериали за последното десетилетие. Като добавим към това бляскавия актьорски състав: Кръстю Лафазанов, Георги Стайков, Мариан Бачев, Тони Минасян, Розалия Абгарян, Николай Стоименов, Иван Григоров, Анелия Мангърова, се получава зрелище, което не бихте искали да пропуснете!

Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни.

Неслучайно наричат синдрома, при който жертвата изпитва неестествена привързаност към насилника си "Стокхолмски". Да се живее на ръба на полярния кръг при такава непрекъсната липса на слънчева светлина, никак не е лесно за човека.

Като прибавиш към това и "нощта на Еньовдеин", нощта в която от най-тъмните кътчета на подсъзнанието ни, се надига и се опитва да ни завладее онова друго аз, арогантно, мощно и неподвластно на подредения ни и прекалено социализиран свят, се получава средата, в която се развива студената и неразгадаема приказка на Стриндберг - "Госпожица Юлия".

Пиесата на гениалния шведски драматург повече от сто години уверено шества по световните сцени. Дойде време да я видим и тук, в Бургас, в интерпретацията на младите Ива Папазова и Никола Парашкевов, подпомогнат от по-опитната Зорница Константинова. Режисьорът Стефан Спасов, макар и утвърден творец, също би могъл да бъде наречен млад режисьор. А сценографът Мартина Варийска е последното попълнение в трупата на Драматичен театър "Адриана Будевска".

Винаги съм вярвал на младите. Повярвайте им и Вие, и елате да видите това изключително вълнуващо представление.

На децата – наша тревога и упование!

Да оживеят любимите герои е дело на:

режисьора и хореограф   Стефан Поляков

художник    Елена Александрова

песничките да запеем в глас

за нас го стори    Димитър Вълчев

а ги изпяха  

Юрий Ангелов, Зорница Константинова, Невена Цанева, Стоян Памуков,

Николай Стоименов, Валери Еличов, Димитър Мартинов,  Асен Лозанов,

Иван Григоров, Деница Денчева

Ако понякога ти дотежи

от чужди обиди и чужди лъжи,

ти не замлъквай, ти не тъжи –

тихо и просто на ум си кажи:

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН,

СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЯТА ПЕСЕН.

Своята радост на друг разкажи,

своята рана сам превържи.

Твоята песен със друг  тe сближи.

Тихо и просто на ум си кажи.

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН,

СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЯТА ПЕСЕН.