Александро Касона е един от изявените испански драматурзи от началото на миналия век.

„Третата дума" е най-представителната му пиеса, съчетала в себе си философията на Калдерон и страстта на Лорка.

Класическа любовна история, в която се преплитат конфликти и тайни от миналото, които се разкриват постепенно в хода на действието. Криминална интрига и любовна история, която се формира на базата на сюжета на един обърнат „Пигмалион" - любов между ученика-дивак и неговата учителка.

Освен красив и бляскав като литература, този текст дава възможността за сериозно творческо предизвикателство към двама от най-младите ни артисти - Пепа Николова и Никола Парашкевов.

Приятно Гледане!

Едно приключение в което се впускат самотни, обичащи, емоционални и артистични хора.

Те може да са смешни, тъжни, объркани, но никога неискрени. Ситуациите, в които попадат, а и те самите създават, са нелепи, абсурдни и крайни. В тези хора можеш да познаеш приятеля си, непознатия от улицата, дори и самия себе си. 

                                                                                                                                                          Валентин Танев  

Това е пиеса за мъжете, които се опитват да разберат жените и никога не успяват. В началото на пиесата Майлс Гладстон (Асен Блатечки) сякаш има всичко - жена-трофей, успешен бизнес, щастливо омъжена дъщеря. След двадесет годишен брак той е напуснал жена си Кейт (Койна Русева), за да се ожени за младо момиче на половината от неговата възраст. И изведнъж животът му се преобръща. След шест месеца новата му жена го напуска, бизнес партньорът му Джери (Стефан Иванов) го прецаква, бракът на дъщеря му Сюзан (Никол Карабинова) е на път да се разпадне, а най-лошото от всичко е, че бившата му жена, която винаги е била до него и при която той мисли да се върне, е променила живота си на 180 градуса и излиза с младеж, който е на половината от нейната възраст. Тя не само изглежда по-добре от всякога, но и иска да купи модерния му апартамент, за да заживее в него с младия си приятел Дърк (Никола Парашкевов). Майлс преживява истински шок, когато разбира, че тя вече не се интересува от него. Дали финалът за него ще е щастлив? Не и в тази пиеса, особено ако си мъж. Накрая Майлс, партньорът му, който го е прецакал, и младият любовник се събират отново в шикозния, но лишен от женско присъствие, апартамент и продължават с опитите си да разберат жените.

Скачането с парашут е прекрасно, казва авторът на тази мъдра пиеса, защото е като живота: ... върнат те в нищото и започваш с бясна скорост да падаш право надолу, там, където те чака смъртта, но идва един момент, в който трябва да дръпнеш въженцето, да забавиш падането и да се огледаш наоколо, докато все още можеш.

Как да се държи човек в оставащото му не много време, защото падането, макар и по-бавно, все пак продължава, е темата на този прекрасен текст. Дали да позволим на малкото оставащо време да се изрони между пръстите ни като пясък, или да се насладим на факта, че все още можем да летим?...

С прекрасните ми колеги Тони Кръстникова, Димитрина Тенева, Стон Памуков и по-младите Невена Цанева, Иван Григоров и Тихомир Благоев смело скочихме в това театрално приключение. Елате да ни видите как размахваме ръце, да се посмеете и да поплачете с нас, и дай-Боже вашите аплодисменти да направят силен вятър и ни дадат възможност още дълго да се реем тук, в Бургас, където водата целува земята.

Още Волтер беше казал   „ Лъжата е порок само когато причинява болка. Когато прави добро, тя е голяма добродетел. Така, че приятели, не се страхувайте да бъдете още по- добри. Лъжете ме непрестанно, с всички сили, и аз ви обещавам да направя същото за вас когато му дойде времето!''

          Живеем във време, когато терминът ‚постигане' се превърна в дума на годината.

    Какво е истината? Каква е тя?

Пиесата на френския драматург Флориан Зелер „Лъжата" се превърна в световен  театрален хит без да дава отговор на тези въпроси.

     В центъра на действието са две семейни двойки, който непрекъснато си изневеряват. Те са от средната класа и по свой начин се борят с проблемите на средната възраст, не оставяйки възможност на зрителя да симпатизира на когото и да било от тях.

 Пиесата се развива като танц, забавлява дори когато поставя сериозни въпроси. Прилича на старомоден фарс в добрите френски традиции и същевременно е изключително актуално.

Изиграна от блестящи актьорски състав, който включва : Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова се превръща в зрелище, което със сигурност не бихте искали да пропуснете.

Имал съм късмета и удоволствието във вече не толкова кратката си театрална кариера да работя с много, много добри актьори. Много и много добри! Това пленително съавторство освобождава до голяма степен режисьора от суетата и желанието да прави сценични фойерверки и го концентрира да се самоизразява главно и почти единствено чрез артиста, нещо което лично аз смятам от години за алфата и омегата на нашата професия.

Има обаче и щастливи случаи, в които съдбата среща двама големи актьора (Елизабет Тейлър и Ричад Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Ален Делон и Роми Шнайдер) и тяхното сценично партньорство открива нови, неподозирани висоти на таланта им, правейки някакво ново същество от друг вид.

Дългогодишното партньорство на Асен Блатечки и Койна Русева е нещо от този вид. И когато ми се отдаде възможност да правя спектакъл, с който да отбележим техните 50 годишнини, реших да събера всички сцени от световната драматургия, в които героите преминават светкавично от неистова омраза в безумна любов (Шекспир, Пушкин, Чехов) и на основата на блестящо изиграната от тях пиеса на Жозиан Баласко „Вик за любов", да създадем един спектакъл апотеоз на актьорската професия. Да им дам възможност да се забавляват, возейки се на „Ролс Ройса" на висшето актьорско майсторство.

                                           Борислав Чакринов

Ако има автор в българската драматургия, който ми дава спокойствието да се съизмервам със света, това безспорно е Йордан Радичков. Героите му, толкова исконно български, са се надигнали на пръсти и с широко отворени очи гледат към всичко, което ни заобикаля.

Точно преди трийсет години гледах  спектакъл на Стоян Памуков, поставен от Симеон Димитров по Радичковата „Лазарица". Един спектакъл, посветен изцяло на „Homo Ludens", на играещия човек. Прекрасен и очарователен.

Сега, по повод 70 годишния юбилей на актьора, реших да предложа на двамата творци отново да се обърнат към този текст и те го приеха отговорно и с радост. Една възможност за апогей на дългия им и успешен творчески път. Един спектакъл, изпълнен с тиха и топла тъга в мрака на изтичащия между пръстите ни живот.

Елате да им се поклоним!

Какво ни предлага това бижу на съвременната френска комедиография?

Действащи лица: една затворничка в петдневен отпуск, един водещ на хитово ТV предаване и един келнер с утежнена биография.

Място на действието: бюфета на гарата.

Време на действието: нощта между два влака за Париж.

Консумативен реквизит: коняк, шампанско и ... много шампанско.

Преобладаващи чувства: Любов Френска.