Мили приятелчета,

Нарича ви така, защото щом сте тук, значи сте приятели на моя на-добър приятел - театъра. А една поговорка казва, че приятелите на моите приятели са и мои приятели. Моята работа като режисьор е да превръщам думите на автора в театрална игра - това е мое любимо занимание и може би точно това ме сродява с вас и ни прави приятели. Ще ви призная още нещо - особено обичам играта, когато засвири музика и героите рипнат да танцуват. Тогава се развеселявам и настроението ми става чудесно. Желая и на вас чудесно настроение от театралната игра в „Котаракът с чизми".

„Облак Рай" - звучи като блажено състояние. На духа? Възможно е. „Облак Рай" е спектакъл за промяната в човека. Тук, човека е Коля - главният герой, който преминава по пътя на своята промяна. Промяна, като стремеж за собствено развитие, без непременно да е стремеж към съвършенство. Просто - промяна. Като тази, с която всеки ден дишаш по нов начин, чувстваш по нов начин, мислиш по нов начин, живееш по нов начин. Нещо, като да се движиш напред, без претенция за свръхсмисъл. Просто, да го направиш, защото имаш кураж и смелост. Нещо, като състояние на блаженство или „Облак Рай".

Шарл Перо е написал много книги, но приказките за „Червената шапчица", „Котаракът с чизми", „Спящата красавица", „Пепеляшка" са обезсмъртили името му.

Чрез своя талант той създава илюзията, че приключенията и чудесата са вероятно. Навсякъде подчертава, че по-добре е човек да бъде честен, търпелив, работлив, съобразителен и смел, отколкото страхлив, ленив, груб и лош.

Приказките на Шарл Перо поучават и забавляват децата и възрастните.

Днес наистина е празник,

празник много весел,

затова ще пеем цял ден

песен подир песен.

Трима приятели са си обзавели "мъжка стая" в подземен етаж на голям хипермаркет. Там те намират спасение след изморителното съботно петчасово пазаруване с жените си. В своя таен оазис те могат необезпокоявани от никого да се занимават със своите хобита, да се оплакват от жените си и да правят смели планове за бъдещето. Комедийните ситуации, в които попадат, са провокирани от един пожарникар, който иска да закрие тяхното убежище. Разбира се, обсебен от техния свят, той става един от тях. Животът тук и с тях му харесва много повече, отколкото там и с нея. В крайна сметка, както може да се предполага, след голямото мъжко забавление в малката мъжка забавачка, силните на вид слаби мъже се завръщат при слабите си на вид силни жени. Щастлив край в името на най-смисления съюз между мъжа и жената - семейството.

В едно свое посвещение до редактора си Стайнбек пише: „Скъпи Пат, веднъж ти ме свари да дълбая някаква фигурка от дърво и ми каза:

- Защо не ми издялкаш нещо?

Попитах те какво искаш, а ти каза:

- Кутийка.

- За какво ти е?

- Да слагам разни неща.

- Какви неща?

- Каквото ми падне - рече ти.

- Добре, ето ти кутийката. В нея съм сложил всичко, почти всичко, което имам, но тя пак не е пълна. В нея има и болка, и възбуда, добри и лоши чувства, зли и светли помисли, радостта на първозачатието, и малко отчаяние, и неописуемият възторг на съзиданието...

И освен всичко това - цялата ми благодарност и обич към теб. А кутийката пак не е пълна. ДЖОН"

Нека надникнем и ние там - има място и за нашите чувства.

Едно изпълнено с абсурд, печал и суров хумор пътешествие в най-тъмните тайни на любовта, вината, разкаянието и неразрушимите връзки на кръвта. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите търсят мястото си сред другите и най-вече за сметка на другите. Човек се вглежда в себе си и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. Докато накрая остава сам насред лабиринта на живота такъв, какъвто е – нито добър, нито лош, а просто истински.

19-ти век.

В малък град от западните покрайнини пристига резбаря Рафе Клинче.
Той трябва да направи иконостаса в новата църква. Рафе се влюбва в Катерина.
Иконостасът напредва бавно.

Една история за рода и съдбата на отделния човек.

Една красива молитва за любовта.

Една майчина изповед.

Колко е страшна силата на греха?...

Любов в Ню Йорк е полубиографична романтична комедия за трудностите на новото начало в човешките отношения. Действието се развива в Ню Йорк – град, който открай време е подразбиращ се декор за всички модерни и вечни драми между мъжете и жените. Именно там се запознават Джени и Джордж. Тя е актриса в сапунени сериали, която току-що е приключила нещастен развод след не по-щастлив семеен живот с бивш футболист. Той е млад, наскоро овдовял писател, чиято съпруга е починала от рак. Общите им приятели небрежно, но настоятелно ги подтикват да преодолеят безбройните разочарования, депресията, алкохола, болезнените спомени и нежеланието да се впуснат отново във връзка. Оказва се обаче, че не само миналото стои на пътя им. Откриването на другия и най-вече на себе си се случва чрез изпълнен с лафове и остроумни диалози сюжет. Без съмнение нещата, които се случват, не са нови. Но ако си падате по разтоварващите романтични ситуационни комедии, Любов № 2  е по-добър избор от вечер пред телевизора. Защото хуморът и любовта са най-истински на живо.

Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - като Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано просто - обратното на всичко.
Българският модел е по-лош от Бермутския триъгълник.
В Бермутския триъгълник нещата просто изчезнат.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече я и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Когато ще бъде свършено и със самата Канада.

Единственият оцелял от самолетна катастрофа попада на самотен остров, където среща единствения му жител, още недокоснат от цивилизацията. Той го провъзгласява за архитект, а себе си за император.

Две години по-късно двамата са се превърнали в малко общество, състоящо се от господар и роб, оплетени в непрекъснатата смяуна на игра и реалност. Животът им се състои в това да се измисли нова игра, нова роля. 

Но във всяка игра трябва да има победител.

Една от най-играните комедии на Фернандо Арабал сега и на бургаска сцена.

гостува - ДТ "Ст. Бъчваров" - Варна

"Дамски шивач" е написана през 1887 г. когато Жорж Фейдо е на 25 години. Това е една пиеса за любовта, за насладата, лъжата и изкущенията, които неотлъчно преследват нашите тела.

Човекът е нелепи смешен лъжейки, за да си набавя все повече и повече райски наслади! С лъжата той унижава и бива унижаван, превръща се в консуматор, който непрекъснато увеличава оборотите на сакралните си удоволствия. Жорж Фейдо великодушно ни подава ръка, за да се надсмеем над себе си и излезем от прекрасно-опасния кръг на удовлствията."

Един разказ за многоцветните мечти на младостта и привидно сивото ежедневие на настоящето. Мечтите са непокътнати, но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията. носейки се по течението, човек трябва да поеме предизвикателството да управлява щастието си, да поеме по пътя, който му се предлага и да рискува.

 Хора „на ръба на нервна криза” се заплитат в комични и драматични срещи и неразбории. Изненадите падат като от небето и нищо не е такова, каквото изглежда. Никой няма право да съди никого. Няма личност без грехове. Героите са изтъкани от невероятни слабости, но пък обединени от едно огромно желание самотата да не бъде част  от живота им.

Спектакълът е изпълнен с много зрелищност, комедийни  ситуации, ще предизвика много, много смях, за да преминем през това  чистилище – смеха, за да стигнем до изтрезняването, че хората, каквито и да са, все пак са хора и трябва да им простим.

МЕЖДУ ДВА СТОЛА - една от най-блестящите, най-забавните и най-игранси пиеси през втората половина на ХХ век.

МЕЖДУ ДВА СТОЛА - типична комедия на ситуациите.

МЕЖДУ ДВА СТОЛА /между две жени/ - на всеки може да се случи!

МНОГО ХУБАВО ... НЕ Е НА ХУБАВО!... СТРАХ, СМЯХ, НЕДОРАЗУМЕНИЯ, МЪЖКА СОЛИДАРНОСТ... ВСИЧКО ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ГЛЕДАНО БЕЗБРОЙ ПЪТИ...

"Много красива приказка за съдбата на един човек. Става дума за прости неща - за любовта на детето, за живота на човека, за това какво точно му се случва, за обществото, за системата, за доверието между системата и човека..."

                                                                   Възкресия Вихърова

"Това е един божествен текст. Изключителна поезия, която разказва живота на една жена - една луда, щура... сляпа жена. Но както е казал Достоевски - повече лудост ни трябва днес. И тъй като целия народ, целия свят е полудал, аз смятам да дозираме лудостта в този спектакъл...

Това е пиеса за един чувствителен човек, доведен до състояние на лудост в едно парче от време - от раждането до смъртта. Е, ще се опитаме да бъде смешно. Но ще бъде и тъжно. Знам ли..."

                                                                Мария Статулова

Спектакълът е изграден, върху основата на три едноактни пиеси: "Мъжът бегач и жената йога", "Два пудела" и "Интелигенти" на световноизвестния руски драматург Семьон Злотников. Още един спектакъл за любовта... Героите му са хора на средна възраст - объркани, самотни, тъжно-смешни и страшно тъжни, изгубени, малки и нечовешки нуждаещи се от човешка любов. Като всички нас.