Похвално слово за комедията!

Накратко:

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Мадона тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Разбира се, когато след поредната театрална реформа българският театър бе захвърлен на свободния пазар, съществува опасност...

Но аз обещах да бъда кратък. И така - „Оскар". Това не са наградите на „Филмовата академия". А пиеса, по която е заснет стар филм с незабравимия Луи дьо Финес със заглавие „Омайна утрин", която ще се опитаме да ви представим. 
И ако... вече знаете защо...

Приятно гледане! Дано!

Язвителна, хаплива, истинска... и много, много смешна! „Пуканки" предлага всичко това.

Брус Деламитри прави филми. Страхотни филми. Те преливат от черен хумор. Зрителите ги знаят наизуст. Неговите антигерои са съблазнителен пример за подражание. Адски „готини" типове и ако те застрелят, само ще ти вдигнат акциите.
Уейн и Скаут са убийци. Истински. Една нощ, и то не коя да е, а нощта на Оскарите, когато целият свят е в краката на Брус, Уейн и Скаут нахлуват в живота му. И започва най-поразителното и забавно телевизионно шоу, което ще ви остави без дъх.

Гледайте "Пуканки", за да видите, че в киното всичко е възможно. Ами в живота? Кое провокира насилието? Животът или изкуството? А дали изкуството е отражение на живота или обратното?

"Целият живот е игра. Мъдър е този, който го е разбрал." - казва Артур Шницлер (1862-1931), пожънал небивал успех в началото на ХХ в. Лекар от Виена, подобно на Фройд, той се интересувал много от скритите подбуди за човешките постъпки. Заради ироничното му и критично отношение към света мнозина виждали в него склонност към цинизъм и песимизъм. През 1921 г. пиесата му "Любовен кръговрат" предизвиква шумен естетически скандал. Обявена е за най-скандалната пиеса на столетието. Но докато съществуват отношения между жените и мъжете, пиесата неизменно ще предизвиква интерес.

Дори и да не познаваш биографията на автора не е трудно да се предположи, че преди век подобен текст е можел да се появи само в един единствен европейски град и че това е Виена. В него доктор Фройд вече се отказвал от примитивното лекуване на неврозите и търсел истинските причини за появата им. През 20-те години на миналия век където и да била поставяна (или дори публично четена) след първото представление моментално била забранявана. Така се случило не само във Виена, но и в Будапеща, и в Берлин. Пиесата изобщо не е вулгарна и дори е написана с декадентско изящество. Големият град е представен от автора като място на всеобща похот, но стилът на диалога е по-скоро еротичен, отколкото циничен.

В днешно време пиесата отдавна е загубила скандалната си окраска. Останал е големият проблем за смисъла на любовта и за отношението към живота.

Сега ще ви разкажем
с театър и със песен
каква магия властва
над този свят нелесен.

И вий ще разберете
защо е то така,
че богове и хора
са в плен на любовта...

Гледа ли ви се комедия с елементи на екшън, интересна сюжетна линия и супер колоритни герои, които с шегобийска страст да поставят на публиката уловки и капани, а защо не и да ви накарат да се замислите за живота? Ако да, то тогава имаме страхотно предложение за вас - "Опасно за живота". В комедийния екшън се преплитат няколко теми - финанси, подставени лица, измамни схеми  и какво ли още не, за да може в последствие да ви въвлече в една почти нормална и реална житейска ситуация.

Спектакълът е нещо повече от развлекателна комедия, с която да си отпочинете от напрегнатото ежедневие и да направите една вечер далеч по-забавна и приятна. Той съчетава напрежението от пораждания интерес с комичния момент и възможността за весел смях. Получаната експлозивна смес винаги е високооктанова.

Те се нуждаеха от герой, а извикаха злодей.

Режи Дефорж е известен милионер, който обаче попада в големи неприятности заради опасността да бъде отвлечен и ограбен. Режи може и да е голям бизнесмен и да разбира от много неща, но охранителният бизнес и светът на престъпниците са последното нещо, до което някога е имал достъп. И тъй като винаги е бил прецизен в каквото и да се захване, а и е свикнал да се подговя преди важна сделка или етап от живота си, той решава да се адаптира към нововъзникналите житейски обстоятелства предварително. Затова наема Серж Мигал, с който ще трябва да се сработи не само той, но и цялото семейство, за да бъдат научени на правилата на живот под обсада.

Още веднъж:

„Похвално слово за комедията!"

Не знам защо сме приели, че трагедията е „висока", драмата - обикновено „сериозна", а комедията винаги - „просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.

Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.

Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...

Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.

Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!

Елате и се убедете сами.

Приятно гледане!