Тази пиеса на известния американски драматург Кен Лудвиг в голяма степен напомня сюжета на един от незабравимите холивудски филми „Някои го предпочитат горещо" с Джак Лемън и Мерилин Монро.

Двама гладуващи английски артисти, опитващи се да играят подпури от Шекспир в сърцето на дивия запад, решават да се представят за любимите племенници на богата американка, която на смъртния си одър ги издирва. После племенниците се оказват момичета и актьорите слагат перуки, рокли и грим. За свое нещастие се влюбват в истинската наследница и нейната красива приятелка. В действието се включва и Шекспир и неговата прелестна, изпълнена с преобличания „Дванайсета нощ". След хиляди перипетии, любовта и театърът побеждават.

Може ли този, не особено изчерпателен разказ да ви създаде една представа за неподражаема театрална радост и хохот, които крие в себе си?

Елате и ще разберете сами!!!

Има понятие немски хумор. И то не звучи особено изискано. Теди Москов някъде беше казал, че немците имали най-сериозното чувство за хумор на света, защото били измислили първата светолна шега и втората световна шега.

Когато кажеш „английско чувство за хумор" се сещаш за Оскар Уайлд, за бляскаво остроумие и деликатен хихот.

От друга страна американците по всякакъв начин и много често се шегуват със своя президент. Англичаните много рядко го правят. Може би от уважение към кралицата.

Е, пиесата, която ви предлагаме е съчетание на убийствена политическа сатира, поднесена с изтънчен английски хумор. Тя е основа на един от най-успешните тв сериали за последното десетилетие. Като добавим към това бляскавия актьорски състав: Кръстю Лафазанов, Георги Стайков, Мариан Бачев, Тони Минасян, Розалия Абгарян, Николай Стоименов, Иван Григоров, Анелия Мангърова, се получава зрелище, което не бихте искали да пропуснете!

Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни.

Мнозина казват, че изкуството се ражда от страданието на човешката душа. Вагнер казва, че изкуството ражда страданието на човешката душа.

Дом, високо в планината, в който бивши оперни величия са се събрали да споделят самотата на последните си години. Животът, изпълнен с титанична любов и дребни предателства, коварство, страст, хаос, злост, триумф и падение, е вече назад. Отпред е само тя, спокойна, величествена и безогледна.

Виртуозен текст, достоен за квартета от „Риголето" на Верди, в който партиите на четиримата герои се преплитат и издигат във висините, понесени на крилете на театралната игра.

Ще намерят ли сили нашите герои да преодолеят страха и да достигнат хармонията, която бележи победата на човешкия дух, просветлен от изкуството и неподвластен на битието?

Под повечето от големите чехови пиеси пише комедия. И най-често хората излизат от тях със сълзи в очите.

Едноактните театрални пиеси „Мечка" и „Предложение" наистина са комедии. Те са по-близо до класическия водевил, отколкото до класическата драма от началото на ХХ-ти век. Не случайно Станиславски никога не ги е поставял.

В тях няма да откриете велики прозрения за живота на човешкия дух. Те по-скоро са онова, което са пиесите на Паганини - виртуозни партитури за актьорска игра.

И точно поради това в този прект е ангажирано виртуозно актьорско трио - Асен Блатечки, Калин Врачански и Койна Русева. Целта му е единствено и само забавлението от бляскавите актьорски интерпретации на гениалните чехови персонажи.

Грехота е да го пропуснете!

Някога обичах есента. Много! Беше любимият ми сезон.

Купищата жълти листа, които мъкнех и разпилявах из къщи...

Червената гора по пътя за село...

Меката топлина на слънцето край есенното море...

Даже я сънувах. Беше най-хармоничният ми и спокоен сън - гора от голи дървета, които подрънкват на вятъра, купища листа из които газя и събирам гъби... Сам съм, но цял... И жив.

Вече не я обичам. Вече не. Защото зимата идва. И ме е страх. Малко.

„Есенна градина" на Лилиан Хелман е парафраза на Чеховата „Вишнева градина". От онези прекрасни текстове, които ни помагат да погледнем навътре в себе си. Там, където дремят проклетите въпроси на битието. И ни помагат да останем хора. Дори когато есента е дошла.

Приятно гледане!

Смешна история за неудачите, през които преминава един прагматичен инженер, твърдо решил да възроптае срещу безразличието и неправдите. За нежност и внимание копнее и самотната му съседка, но тя е избрала пътя на духовното просветление. Неочаквано в общото им житие нахлува едно жизнерадостно момиче, което вярва, че животът трябва да се живее и че мечтите рано или късно се сбъдват. И в крехкия свят на човешките взаимоотношения баналното и поетичното, битовото и възвишеното, трагичното и сантименталното се заплитат в кълбетата на делничното. Но вярата, надеждата и любовта остават живи.