"Целият живот е игра. Мъдър е този, който го е разбрал." - казва Артур Шницлер (1862-1931), пожънал небивал успех в началото на ХХ в. Лекар от Виена, подобно на Фройд, той се интересувал много от скритите подбуди за човешките постъпки. Заради ироничното му и критично отношение към света мнозина виждали в него склонност към цинизъм и песимизъм. През 1921 г. пиесата му "Любовен кръговрат" предизвиква шумен естетически скандал. Обявена е за най-скандалната пиеса на столетието. Но докато съществуват отношения между жените и мъжете, пиесата неизменно ще предизвиква интерес.

Дори и да не познаваш биографията на автора не е трудно да се предположи, че преди век подобен текст е можел да се появи само в един единствен европейски град и че това е Виена. В него доктор Фройд вече се отказвал от примитивното лекуване на неврозите и търсел истинските причини за появата им. През 20-те години на миналия век където и да била поставяна (или дори публично четена) след първото представление моментално била забранявана. Така се случило не само във Виена, но и в Будапеща, и в Берлин. Пиесата изобщо не е вулгарна и дори е написана с декадентско изящество. Големият град е представен от автора като място на всеобща похот, но стилът на диалога е по-скоро еротичен, отколкото циничен.

В днешно време пиесата отдавна е загубила скандалната си окраска. Останал е големият проблем за смисъла на любовта и за отношението към живота.