Преди доста години, много преди да се появят смартфоните, купих на малката си дъщеря за нова година електронна игра. Казваше се „Супер Марио". Дъщеря ми много я хареса и непрекъснато си играеше с нея, но аз бях направо обсебен. По цели нощи не отлепях очи от екрана. Малкият супергерой  все по- умело преодоляваше препятствията по пътя си към своята принцеса. И там, непрекъснато се появяваше надписът „game over". На всички нива. След време стигнах края на играта. Надеждата ми, че там все пак ще има нещо друго, различно, беше напразна. Пишеше само „game over".

Отдавна знам, че колкото и пропасти да прескочиш и кули да изкачиш в живота си, накрая те очаква този надпис. И трябва просто да отвориш врата и тихо да слезеш от сената. В края на краищата смъртта е само „отсъствие на присъствие..."

Някой от древните беше казал: „Memento mori". Защо трябва да си говорим в театъра за смъртта. Ами просто е - за да живеем по-добре.

„Краят на играта" от Самюъл Бекет е един от шедьоврите на театралната класика. С амбициозната задача по реализацията на Бургаска сцена се е заел младият режисьор Дамян Тенев, който изпълнява и главната роля. Актьорският състав допълват Стоян Памуков, Златко Ангелов и Антоанета Кръстникова. Сценографията и костюмите са дело на Радостина Тодорова.

Приятно гледане!