Историята на Гераците ни предизвиква да се върнем към корените си, да разровим семейните си архиви и да открием там дълбоко закопани родови тайни, премълчани истини за чувства, за малки и големи престъпления, за грехове. Връщането към корените представя силната символика на времето в повестта - това време за селяните, което е свещено и събрало в себе си трудовите усилия, сакралността на земята, жътвата и хляба. В него старият Герак пази семейните тайни на рода, усещането за хармония, надеждата, която носи всичко това на душата му. Престъпленията опустошават от мъка стареца, който спира да чувства ритъма на живота, радостта от него и вълненията на своите чувства. Божан, Петър и Павел - синовете на Герака, представят три екзистенциални алтернативи, които изключват братската обич и подкрепа. История за троен разпад под един покрив. Изключителен идеен смисъл за творбата имат имената на тримата братя, тъй като те показват силната обвързаност на родителите им с християнските ценности - Божия дар (Божан), Първоапостола (Петър) и разпространителят на Християнското слово (Павел). Божан успява да съхрани страстта си към земята, но загубва хармонията и радостта от общуването с нея. Разрухата на нравствеността и отчуждението на Павел са подчертани още повече от неговото равнодушие, което изпитва, гледайки житата и полето даващо хляб на семейството. Като че ли и тримата синове на Герака вече съществуват извън първичната природа и нейната цикличност във времето - първото, върху което стъпва повестта „Гераците" - смяната на сезоните. Божан стои най-близо до Герака, който носи неговата енергичност, но без никаква корист на патриархалните и нравствени ценности наследени от баща му, се превръща и в неговото наказание, ограбвайки парите му. Устойчивостта и стабилността в името на Петър са качества, които в поведението на средния син и неговата същност са отрицание - те не присъстват нито в нрава, нито в поведението му. От хубавия и весел Павел, най-малкият син на Герака изживява пътя до отчуждения студен циник с празна душа и пусти очи. Всеки един от братята ясно заявява своята неидентичност с името си чрез пътя, който избира - индивидуалното битие без братска любов и в пълното отсъствие на подкрепа. Най-устойчивият знак в повестта - семейството, която обединява целия спектър от човешки взаимоотношения се разпада. Разрушаването на иделичния свят на Герака е представена чрез времето, жътвата, смисълът на имената, елементите. С постепенното разгръщане на повестта се проявяват противоречивите характери и човешките отношения, промените в социалното битие, разколебаването и разрушаването на единението в една устойчива общност. „Гераците" е една своеобразна трагична история, без щастлив край, потресаваща със своята истинност за драматичния разпад на човешката душа и отношения, в която под натиска на новото време се заражда злото и съперничеството между братята - творба, събрала в себе си вечните проблеми на живота.