Последният янки

Съмнения и болка

Има дни , в които някак не се чувстваме добре, нали? Объркани, несигурни -чудим се откъде, с какво да се захванем, но нещо все не върви. Натиска ни някаква тъга, дори може и да си поплачем... Изгубили самочувствие, имаме чувството, че за нищо не ставаме, че сме пропилели живота си. Най-близкият човек до теб сякаш е чужд, е, не съвсем , но ей така - сякаш не е този, който ни караше преди години да полудяваме, че закъснява за срещата... Какво е това, което се случва с нас и ни изпълва с болка и съмнение за смисъла на утрешния ден? Нещо в хармонията вътре в нас се е разклатило, нещо се е объркало, нещо се е разместило. Защо? Какво? Забравили сме какво? Или сме получили шамар от живота в ежедневието преди известно време и след това са се натрупали още неприятности, огорчения, нереализирани стремления, но вече сме забравили за това. А най-близкият човек до теб просто го няма, просто ти е обърнал гръб и изобщо е пропуснал дори да те прегърне, да те целуне... Отдавна, отдавна, потънал в нервните водовъртежи на своето си, не чува и не вижда... А ти знаеш ли какво става с него? Попита ли го защо е мрачен? Не. И тогава, самотата те залива като нечиста пяна и само дъждът в прозореца блъска... А светлото бъдеще, в което всички се вричахме се оказва илюзия. На Системата пък изобщо не и дреме за никого.
Ето за това разказва американският писател Артър Милър в пиесата си „Последният янки".

Николай Ламбрев-Михайловски

 

Дати на представленията:

Премиера :

25 септември 2019 от 19:00 ч.


Представления :


02 декември 2019 от 19:00 ч.

06 ноември 2019 от 19:00 ч.

13 ноември 2019 от 19:00 ч.

23 януари 2020 от 19:00 ч.

Екип

Автор

  • Артър Милър

Превод

  • Меглена Караламбова

Постановка

  • Николай Ламбрев - Михайловски

Сценография

  • Чайка Петрушева

Галерия

ff53f3660a07621ca7526e4054c25466.jpg

 < 1 2