Имал съм късмета и удоволствието във вече не толкова кратката си театрална кариера да работя с много, много добри актьори. Много и много добри! Това пленително съавторство освобождава до голяма степен режисьора от суетата и желанието да прави сценични фойерверки и го концентрира да се самоизразява главно и почти единствено чрез артиста, нещо което лично аз смятам от години за алфата и омегата на нашата професия.

Има обаче и щастливи случаи, в които съдбата среща двама големи актьора (Елизабет Тейлър и Ричад Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Ален Делон и Роми Шнайдер) и тяхното сценично партньорство открива нови, неподозирани висоти на таланта им, правейки някакво ново същество от друг вид.

Дългогодишното партньорство на Асен Блатечки и Койна Русева е нещо от този вид. И когато ми се отдаде възможност да правя спектакъл, с който да отбележим техните 50 годишнини, реших да събера всички сцени от световната драматургия, в които героите преминават светкавично от неистова омраза в безумна любов (Шекспир, Пушкин, Чехов) и на основата на блестящо изиграната от тях пиеса на Жозиан Баласко „Вик за любов", да създадем един спектакъл апотеоз на актьорската професия. Да им дам възможност да се забавляват, возейки се на „Ролс Ройса" на висшето актьорско майсторство.

                                           Борислав Чакринов