„Ромео и Жулиета",  според мен, проектира вечния ни копнеж по един прекрасен, съвършен свят. Свят, в който е възможно мечтанието да се състои и да се удържи, предусещането на човешкото същество, че тялото му изисква от съзнанието му онова все още непостижимо действие, чрез което ще престане да бъде тленно.

„Ромео и Жулиета" е предчувствието на човека, че неговото аз ще се превърне във всеобхватна светлина без време и пространство, че неговото аз ще бъде зад вратата от опал и диамант, че битието ще бъде нещо друго...

                                                                                   Лилия Абаджиева