Скъпи зрители,
Не бързайте да съдите героите в този спектакъл. Не се стряскайте от жаргона им, не се възмущавайте от поведението им.
Заслушайте се, огледайте се около вас. Те са същите, като на момчетата и момичетата от двора на групичката край кварталното кафе.
Когато наближава двайсет, всичко започва на улицата, на ъгъла, в училищния двор... и любовта, ... и нежността, ... омразата и агресията, ... но и мечтите се раждат пак там.
Там, на „нашето място”. Всички сме имали „нашето място”. Там се целунахме за първи път, там запалихме първата цигара, там стана първото истинско сбиване. Там ни изостави любимия човек ... Там започна всичко, за да полети над големия град, в големия живот на надеждите, лъжата, компромисите, лъскавите обещания и големите „локуми” от „новините” ...
Но всичко това е когато сме на двайсет. Един ден, то безвъзвратно си отива и всички се превръщаме в сериозни, възнастри хора.
А момчетата и момичетата? – Те остават ... там... на тротоара ... до ... парапета, до оградата на училището.