Имал съм късмета и удоволствието във вече не толкова кратката си театрална кариера да работя с много, много добри актьори. Много и много добри! Това пленително съавторство освобождава до голяма степен режисьора от суетата и желанието да прави сценични фойерверки и го концентрира да се самоизразява главно и почти единствено чрез артиста, нещо което лично аз смятам от години за алфата и омегата на нашата професия.

Има обаче и щастливи случаи, в които съдбата среща двама големи актьора (Елизабет Тейлър и Ричад Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Ален Делон и Роми Шнайдер) и тяхното сценично партньорство открива нови, неподозирани висоти на таланта им, правейки някакво ново същество от друг вид.

Дългогодишното партньорство на Асен Блатечки и Койна Русева е нещо от този вид. И когато ми се отдаде възможност да правя спектакъл, с който да отбележим техните 50 годишнини, реших да събера всички сцени от световната драматургия, в които героите преминават светкавично от неистова омраза в безумна любов (Шекспир, Пушкин, Чехов) и на основата на блестящо изиграната от тях пиеса на Жозиан Баласко „Вик за любов", да създадем един спектакъл апотеоз на актьорската професия. Да им дам възможност да се забавляват, возейки се на „Ролс Ройса" на висшето актьорско майсторство.

                                           Борислав Чакринов

Ако има автор в българската драматургия, който ми дава спокойствието да се съизмервам със света, това безспорно е Йордан Радичков. Героите му, толкова исконно български, са се надигнали на пръсти и с широко отворени очи гледат към всичко, което ни заобикаля.

Точно преди трийсет години гледах  спектакъл на Стоян Памуков, поставен от Симеон Димитров по Радичковата „Лазарица". Един спектакъл, посветен изцяло на „Homo Ludens", на играещия човек. Прекрасен и очарователен.

Сега, по повод 70 годишния юбилей на актьора, реших да предложа на двамата творци отново да се обърнат към този текст и те го приеха отговорно и с радост. Една възможност за апогей на дългия им и успешен творчески път. Един спектакъл, изпълнен с тиха и топла тъга в мрака на изтичащия между пръстите ни живот.

Елате да им се поклоним!

Александро Касона е един от изявените испански драматурзи от началото на миналия век.

„Третата дума" е най-представителната му пиеса, съчетала в себе си философията на Калдерон и страстта на Лорка.

Класическа любовна история, в която се преплитат конфликти и тайни от миналото, които се разкриват постепенно в хода на действието. Криминална интрига и любовна история, която се формира на базата на сюжета на един обърнат „Пигмалион" - любов между ученика-дивак и неговата учителка.

Освен красив и бляскав като литература, този текст дава възможността за сериозно творческо предизвикателство към двама от най-младите ни артисти - Пепа Николова и Никола Парашкевов.

Приятно Гледане!