„Всички от Европа са готови да мият чинии в Америка, но да са свободни, ти искаш от Америка, да отидеш в Европа да миеш чинии, за да си свободен. Не те разбирам!“.

Тази реплика от пиесата „Пратката“ ясно позиционира темата за фалшивата американска мечта. Мечта, обвита в целуфан, насаждана последователно и безкритично, поколение след поколение. Захаросана идея за материално благосъстояние, превърнала се в  емблема на хубавия живот. Щастието е постижимо, стига да е платено. На социални помощи си, ядеш свободно хамбургери. Миеш чинии, ядеш още по-свободно хамбургери. Караш камион, ядеш изключително свободно хамбургери. Свободата в Америка е гарантирана! И, разбира се, който живее в Америка е голяма работа! Толкова голяма, че не е нужно да знае какво се случва извън обетования континент. Не е нужно да знае, че има и други държави, камо ли къде се намират. Не е нужно да мисли.

И ако, все пак, на американския гражданин  му се наложи да разсъждава, там настава голямо объркване. Защото ядящият е отвикнал да мисли, свикнал е да преживя. Вижте безкрайно смешните и абсурдни обърквания, в едно класическо американско семейство, изправено пред необичаен избор. Толкова необичаен, че дори им се налага да се информират, къде се намира държавата България и на колко века е.

 Боил Банов